Европа рискува да получи самоизпълняващо се пророчество за заплахата от Русия

Писателят е шеф на Програмата за неразпространение на Евразия в Центъра за проучвания на неразпространението на Джеймс Мартин

С назряващия край в Украйна европейските опасения по отношение на бъдеща съветска офанзива против страна от НАТО получават ново чувство за необходимост, даже наложителност.

През ноември министърът на защитата на Германия Борис Писториус се базира на предизвестията на военни историци, че „ към този момент имахме последното си лято на мир “. Скоро по-късно генералният секретар на НАТО Марк Рюте пророкува, че „ ние сме идната цел на Русия “ и „ би трябвало да сме готови за мащаба на войната, която нашите баби и дядовци или прадядовци са изтърпели “. Сър Ричард Найтън, началник-щаб на защитата на Обединеното кралство, повтори сходни усеща, когато прикани „ синовете и дъщерите “ на нацията да бъдат подготвени да се бият при положение на съветска офанзива против Англия.

Европейският боязън е прекомерно понятен. Континентът евентуално ще се изправи пред реваншистка и мощно милитаризирана Русия през идващите години, без значение от метода, по който завърши войната в Украйна.

Кремъл не крие непрекъснатото си желание да върне границите на НАТО и да преразгледа европейската архитектура за сигурност. Войнствената изразителност на Владимир Путин – неотдавнашното предизвестие, че в случай че Европа стартира война, Русия ще бъде подготвена да се бие и ще остави „ никой, с който да договаря “ – не оказва помощ. А новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати, която предизвестява за заплахите от „ цивилизационно изтриване “ на континента и ориентира политиката на Съединени американски щати към „ патриотични европейски партии “, постоянно симпатизиращи на Москва, понижава риска Европа да се окаже стратегически изолирана в борбата с нападателна Русия. 

Като се имат поради тези притеснителни условия, европейските чиновници се надяват, като сигнализират за бъдеща съветска офанзива, да предадат високите залози на своето население - което остава значително апатично пред лицето на хибридната акция на Русия.

Съдейки по тежките диспути по отношение на (и забавянето) на увеличените разноски за защита през последните три години и половина, правилно е, че Европа би трябвало да бъде шокирана и да стартира да работи. Но биенето на барабаните на войната има и капани.

Първата от тях е аналитична. Фатално неправилни в убеждението си, че Русия няма да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година, някои европейци в този момент наподобява прекаляват с тази неточност в преценката си, убеждавайки себе си и другите, че офанзива против Европа безусловно ще се случи.

Тази несъразмерна промяна може да подхрани користолюбие към удостоверение, податливост да се търсят доказателства, които удостоверяват страховете, като в същото време се пренебрегват всички признаци за противоположното. Но трезвият разбор би трябвало постоянно да остава открит за опцията Русия, колкото и противникова да е, да не посмее да предприеме широкомащабно нахлуване против страна от НАТО. Трябва да се допусне опцията Москва да пресметна, че актуалната хибридна акция служи добре на задачите си или че продължава да има вяра в уговорката на Съединени американски щати към груповата защита на НАТО повече от европейците, или и двете.

По-проблематично е, че позоваването на призрака на неизбежна война с Русия може да подхранва серпантина на ескалация. Европейският алармизъм към този момент насърчи възходящ хор от съветски елити да се ангажират с огледални облици. Те настояват, че Европа, която се превъоръжава, се готви да води война против Русия, за да нанесе „ стратегическо проваляне “ на страната.

Руските пропагандисти се възползват от опцията да показват това, което разказват като войнолюбива Европа, като нов основен съперник, в този момент, когато Доналд Тръмп избира да ангажира Русия в разговор. Според скорошно изследване на публичното мнение делът на руснаците, които гледат на Европа като на зложелател, се е нараснал внезапно през последната година.

Сега може да се твърди, че Кремъл ще подхранва еврофобията, без значение какво споделят или вършат европейците — или че възходящата съветска неприязън единствено в допълнение утвърждава нуждата Европа да звучи мощно. Но както се споделя, пътят към пъкъла е застлан с положителни планове.

На фона на ескалиращата изразителност от двете страни една постоянно параноична Русия може да бъде по-склонна да гледа на избрани дейности - да вземем за пример прихващане на съветски транспортен съд от балтийски страни - като на въведения към офанзива и да реагира по съответния метод. С други думи, колкото повече едната страна има вяра, че войната идва, толкоз повече другата страна също ще има вяра в това.

Опасността войната да се трансформира в самоизпълняващо се знамение се усложнява от очевидния дефицит на директни европейско-руски информационни линии, които биха могли да бъдат употребявани за изясняване на желанията на фона на възходящото напрежение.

Притиснати сред заплашителна Русия и жива администрация на Тръмп, европейските страни са прави да влагат в въздържане и защита. Но в случай че стартират да гледат на войната с Русия като на неизбежна, те могат да рискуват да ускорят самия спор, който се надяват да предотвратят.

Противническите връзки с Русия ще останат неразделна част от европейската сигурност за дълго време. Това прави повече, а не по-малко значимо за европейците да търсят канали за понижаване на военния риск с Русия и деликатно да претеглят своите думи и дейности.